Едно нещо е безсъмнен факт, че всички хора. че целият свят търсят нещо — нещо повече от това, което има, търсят, да речем, нещо по-трайно, по-хубаво, по-смислено. И понеже не го е намерил, светът изпадна в страхотна криза. Духовна по начало, тази криза взе застрашителни размери в социалния живот, в политическия живот, в отношенията между хората, в личния живот — вътрешен и външен, на всеки отделен човек.
Казано на най-прост език, човек, светът търси сигурност — преди всичко материална. Едно стабилизиране на положението, едно спокойствие и материално благосъстояние. И тъкмо тук се разразява външно конфликтът. Тук се преплитат интересите и се загубва нишката. Вместо едно тръгване нагоре, вместо едно търсене на по-висши стойности, изпущат се юздите и се отбива в безизходността на личните отношения — всеки търси от другия, всеки обвинява другия. Така се вплита всичко в един омагьосан кръг.
Всъщност, кризата е почнала като едно духовно сътресение, от едно обезверяване в живота и в хората, от едно обезверяване в създадените от света стойности и норми. Последните са били безсилни вече да поддържат равновесието на силите в живота. Започна едно стремглаво търсене на нови морални, духовни, научни и социални стойности. Светът, обаче, не можа да ги намери. Изби накъде ли не! Най-ужасната форма бе световната война.
Сега всеки търси спасение. Кризата, духовната криза откри в човека редица пролуки. Той надникна в себе си и се ужаси. Човек видя безсилието си, грозотата на своята мисъл и чувства, злобата, която е пропита във всяка негова постъпка. Човек вид ада, в който е живял. И се уплаши от себе си.
Търси се днес, както през всички времена от историята на човечеството, спасител! Външно, търси се спасител на света, обновител, истински ръководител. Търси се спасение от този ад, в който човек е изпаднал и живее.
Малцина се задълбочават в себе си и търсенето на спасение и спасител става външно нещо, става едно външно религиозно търсене и очакване. А и много от съществуващите религиозни учения имат в летописите си обещания и пророкувания за идването на Спасителя. И всички, които вярват, Го очакват по форма. В дни на народни бедствия и тягости ще дойде Той и ще донесе спасение и всички други добрини. Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница.
Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по земята всред човеците. Той е идвал през всички времена и не така, както Го очакват. Скромно и незабелязано! — „Син человечески няма къде глава да подслони", казва сам Христос. И явно е, че за Него няма дом на земята, всред човеците! Но Той все идва, не спира да посещава, да ги напътва, да облекчава страданията им, да им вдъхва нови сили и живот.
Както всеки човек в своя личен живот минава през редица страдания, кризи и изпитания и търси избавление, така и всеки народ, па и цялото човечество минава през дни на големи изпитания. Тогава се явява една масова нужда от един Светъл, мощен Дух, Който да поведе човечеството напред към светли бъднини. Истина е, без разлика дали някой вярва или не, че през разни важни времена от историята на човечеството са се явявали велики Учители и Просветители. Тяхното идване се ознаменува от цяла творческа и динамична епоха. Нови принципи, нови идеали, нов начин на живот, нов светоглед се дава в такива времена на човечеството. Изгрява нова епоха, ново време на по-голяма светлина, на по-висша идейност и човечност (най-малко в разбирането), всякога, когато велик Учител се яви всред хората. А що са великите Учители на човечеството, ако не неразделна Същност от Духа на Христа, на Спасителя! — Той идва много пъти, но хората не Го познават и не Го разбират, и... не Го приемат. Идеите, обаче, които е донесъл, остават. И те движат света и хората напред към съвършенство.
Неусетни претворби стават с хората, с народите от всички краища на земята, когато Божието благословение ги посети. Това са епохални дни. Те отпосле се разбират и виждат, ала тези епохи и тези явявания на световните Учители са брънки от неведом план в развитието на човечеството. Все по-велик и по-съвършен се явява Духът на Спасителя, на Христа, на Учителя. — Единният Учител през всички времена, когато в дни на безпътица и безидейност посети земята и хората. Той е все същият и все по-нов и по-нов, винаги далеч и далеч пред времето си. Затова този Дух на Истината е пътепоказател, Светлина в пътя.
Учителят, Учителите се явяват от време на време на земята, за да помогнат и просветят човеците. Това е безсъмнен факт. Но човек не трябва да чака спасение отвън. Истината съществува. Тя се е казала, казва се и сега непрестанно. И днес, по благоволение, земята и хората не са останали без посещение и без благоволението на висшия Дух на Истината. Единният Учител е пак между нас. И за да го познаем, трябва да го намерим в себе си. Ето пътят! Тайната!
Ще познаем Учителя, ще намерим Спасителя, само когато Го намерим в себе си. Само вътре в нас ще ни посети Той и ще ни обнови, ще добием нов смисъл и радост, нови творчески импулси и разбиране. Ще разберем страданията и ще ги пресъздадем за добро. И ако Го очакваме само отвън, Той няма никога да дойде за нас. Да приготвим вътре в нас жилище за Него, Който идва в името на любовта, на Първопричината!
Ето какво казва Учителят в една беседа за посещението на Христа: „Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви — възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил" (Трите родословия, 1943 г. стр. 21)
И на друго място „Когато никой не може да ти помогне на болестта, тогава ще те посети Христос. Ако искаш да се запознаеш с Христа, трябва да имаш най-голямото изпитание, при което никой друг не може да ти помогне. Тогава ще дойде Той. Той е последният. Той е Началото и Краят. Бог се явява на човека два пъти — когато се ражда и когато заминава от земята. Онзи, Който те изпраща, и Онзи, Който те посреща, това е Бог" (Двата пътя. Беседа от 10.X.1943 год.).
При тия страдания, които човек и светът изживяват, всички ще обърнат погледа си на вътре. В своето търсене човек непременно ще види образа на Учителя и ще познае Бога. Ще намери Пътя и Истината. Ще добие смисъл и разрешение на въпросите, ще намери освобождение от тоя гнет, който тегне върху света в най-ново и най-културно време от историята на човечеството.
